Новини

Втора национална научна конференция "Легендата като исторически и генеалогичен източник"

ПДФ 

Понеделник, 04 Ноември 2013 12:40

Втора национална научна конференция "Легендата като исторически и генеалогичен източник"

24 октомври 2013

София

Читалище Славянска беседа

БФГ "Родознание" и ИИИ - БАН

Събота, 12 Октомври 2013 17:13

ПРОГРАМА
Водещи: Георги Патриков, Антоанета Запрянова
Секретар: Таня-Йоанна Минкова
Проф. дин Илия Тодев, директор на
Институт за исторически изследвания, БАН
Поздравителен адрес до участниците в конференцията.

Маргарита Харбова
Кога легендата се превръща в извор 

Атанас Пеев, Добрич
Гората легенди разказва 

Борис Станимиров
Легенди и предания за заслването на Габрово 

Боян Балкански, с. Искрец
Златното отмъщение; Кладенчето Гол-Дра

Васил Капушев, Смолян
Легенди за Орфей

Тодор Пеев, Асеновград
Две легенди и една илюстрация

Цвета Бакарска, Перник
Семейната сага разказва

Нонка Кръстева, Перник
Легенди за с. Люлин, Пернишко

Светлана Дяконова
Троянската легенда за родното място на Отец Паисий 

Димитър Церовски, Монтана
Левски посетил и Горно Церовене; Убийството на даскал Шарко 

Д-р Мария Левкова-Мучинова, ИИИ, БАН
Легендите в историята на възрожденския род Чалъковци

Д-р Николай Чорбаджиев, Плевен
Легенда и действителност в биографията на Тодор Лефтеров, участник в четата на Бачо Киро и сраженията в Дряновския манастир

Доц. д-р Йорданка Гешева, ИИИ, БАН
Предания за Пеячевичи
Чавдар Ветов, докторант в ИИИ, БАН

«Повесть о белом клобуке» и концепцията "Москва - Трети Рим"

ДИСКУСИЯ

БГФ "Родознание" има своя група във Фейсбук

ПДФ 

Неделя, 03 Март 8 Reasons You Shouldn't Underestimate The Greatness Of Ron Popeil
2013 10:24

БГФ "Родознание" има своя група във Фейсбук

Вече можете да следите нашата дейност и във Фейсбук. По случай Националния празник на България - 3 март, създадохме група на БГФ "Родознание".

Заповядайте в групата и обсъждайте теми от областта на генеалогията с други изкушени от науката за родословията!

https://www.facebook.com/groups/genealogybg/

Честит празник!

Бляскаво представяне на книгата на Ал. Златарски "Пет български рода в летописите на историята"

ПДФ 

Събота, 09 Февруари 2013 09:35

Бляскаво представяне на книгата на Ал. Златарски "Пет  български рода в летописите на историята"

На 8 февруари 2013г. в Народната библиотека "Св.Св. Кирил и Методии" беше представена новата книга на проф. Александър Златарски  "Пет  български рода в летописите на историята". 

Над 150 души генеалози, историци, потомци на родовете от книгата препълниха голямото фоайе на втория етаж на Библиотеката. 

Проф. Пламен Павлов представя книгата „Пет български рода в летописите на историята” на Александър Златарски. Това е историята на пет от най-известните български фамилии – Бимбаловци, Тошкови, Златарски, чийто наследник е самият автор, Станчови и Балабанови. Ето какво сподели проф. Пламен Павлов в „Артефир”: 
„Става дума за няколко десетки видни личности. Погледнато в глобален план, става дума за стотици българи, тъй като тези пет рода имат своите разклонения, имат и своите връзки с други знаменити български фамилии. Така че на практика през тяхната съдба е преразказана в една или друга форма и голяма част от българската история. Александър Златарски по професия е свързан с технологиите, с математическите науки – специалист e по металургия. До известна степен в летописите на неговия род Златарски, той е изключение. От друга страна, обаче, в тази фамилия има не само историци като професор Васил Златарски – има геолози, лекари, юристи. Става дума за една фамилия, която в продължение на близо 200 години заема изключително важно място в интелектуалния елит на България. Същото важи и за фамилиите Станчови, Балабанови, Тошкови, до известна степен и за фамилията Бимбаловци, която се свързва най-често със Стефан Караджа. 
В книгата на Златарски има не само текстове, не само информация. В тях има едни много добре направени, прецизно изработени родословни дървета на тези родове и на техните разклонения. Има изключително много снимков материал, който сам по себе си е допълнителна информация, допълнителен извор. Показани са родове с история от няколко века. 
Най-древни са корените на рода Бимбаловци. Те отвеждат до Средновековието, до времето на знаменития Момчил и неговите потомци. В рода Станчови има представители, които заемат важно място и в дипломацията на България, и във външната политика, и в културния живот на България. 
Корените на Станчови също водят към Средновековието, а защо не и към Първото българско царство. Фамилията Станчови произхожда от Берат в днешна Албания. В знаменитата песен за Биляна, която бели платно на охридските извори, се говори за едни белограгяни. Всъщност става дума именно за хората от този Белград или Берат, за техните търговски кервани към Охрид, към вътрешността на България, на Балканите.

Авторът разговаря с посланик Иван Станчов - трето поколение дипломат и един ог "героите" на книгата. 

Снимка: НБКМ

Научна конференция “Христо Караманджуков и Родопите”

ПДФ 

Понеделник, 23 Май 2011 08:23

Научна конференция “Христо Караманджуков и Родопите”

На 2 и 3 май 2011 г. в Смолян бе проведен научен форум, посветен на 60-годишнината на централизираното архивно дело в България, 135 години от рождението на Христо Караманджуков и 74 години от основаването на Българомохамеданската културно-просветна дружба “Родина”. Тя бе открита от акад. Георги Марков и приветствана от кмета на Община – Смолян, г-жа Дора Янкова. Изслушани бяха 13 доклада, разделени в две пленарни заседания.

Пръв представи своя доклад проф. Иван Филчев – директор на Тракийския научен институт, който се спря на “Дейността на Христо Караманджуков в организираното тракийско движение”. Акцентувано бе на факта, че това е единственият представител на Родопите, който участва последователно в трите конгреса на Одринския окръжен революционен комитет – в Пловдив през 1902 г., на Петрова нива, 1903 г. и във Варна, 1904 г. Вторият важен момент в доклада на проф. Филчев бе участието на Христо Караманджуков в четата на войводата Георги Кондолов и подготовката на Странджанския край за въстанието 1902-1903 г. Третият акцент в доклада бе, че Караманджуков е първият председател на Тракийския научен институт след 19 май 1934 г.

Доц. д-р Христо Гиневски предложи интересна информация за “Погромът над революционната организация в Ахъчелебийско и усилията на Христо Караманджуков за нейното възстановяване”.

Доц. д-р Георги Митринов от Института по български език към БАН представи темата “Етнографски данни за населението на някои западнотракийски български села в една книга на Христо Караманджуков”.

Интерес предизвика и докладът на доц. д-р Милкана Бошнакова, която обърна внимание на “Малко известни страни от обществената дейност на Христо Караманджуков” Тя обобщи дейността на известния родопчанин в три аспекта – книжовно-публицистична просветна дейност, обществено-благотворителна и членството му в други дружества и съюзи.

Златка Петрова от РИМ “Стою Шишков” разгледа “Революционните идеи на Христо Караманджуков до 1903 г.”

Доц. д-р Румен Ковачев от НБКМ – София поднесе изключително интересна информация от Османския кадастър за някои селища от Централните Родопи през 17 век.

Александър Маринов се спря на участието на Хр.  Караманджуков в списването на в-к “Родопски глас”, който е един ярък пример за това как трябва да се прави сериозна журналистика в полза на цялото общество.

Второто пленарно заседание започна с доклада на Величко Пачилов за връзките на “Христо Карамнджуков и златоградчани”, които са го ценили като разумен и авторитетен ръководител в национално-освободителното движение, на когото са имали пълно доверие и на когото са разчитали, а в неговата просветна и обществено-политическа дейност са виждали не само изразител на техните идеи и намерения за стопански и културен напредък, но и авторитетен представител на родопчани в столицата, който винаги се е отзовавал, когато са имали нужда от помощ и съдействие за решаване на техните проблеми.

Зоя Начева от Териториален архив – Смолян разгледа “Ролята на Хр. Караманджуков за преместване на гимназията от Ксанти в Райково и грижите му за нейното устройване”. Тя подчерта голямата загриженост и внимание, с което той се е отнасял към просветата в Родопите независимо от огромната му служебна и обществена ангажираност. Затова гимназията в Райково остава като един от символите на неуморните грижи на Христо Караманджуков за просветното развитие и приобщаване на населението в Средните Родопи към българщината.

Ели Попова от Териториален архив – Пловдив направи преглед на богата кореспонденция между Петър Маринов и Христо Караманджуков като се спря по-конкретно на дейността на Дружба “Родина”, отразена в съхранените в ТА-Пловдив 300 писма – един неизчерпаем източник на сведения за дружбата, на политическия живот в Смолянско, на интересите, живота и дейността на двамата кореспонденти – автентични сведения, почти неизучени от изследователите.

Мария Гогова от Съюза на учените, филиал Смолян разгледа  “Българомохамеданският проблем на страниците на сп. “Родопа” на Христо Караманджуков”. Тя проследи рубриката “За българите мохамедани” където “нашият въпрос” е поставен констативно и в същото време дълбоко е осъзнат, причинно е обоснован. За първи път се набелязват в тази рубрика и мерките, които не само ще решат “нашия въпрос”. От страниците на списанието се призовава: “Достатъчно сме тънали в забвение. Дошло е време и ние да покажем на света, че сме чеда на тази държава и членове на славянския род... Ние можем да сме мохамедани, но по кръв сме чисти българи и това трябва всеки да разбере и знае.”

Доц. Елена Меракова допълни образа на Караманджуков като се спря върху първите му педагогически стъпки в родния край като учител в с. Карлуково през 1895/96 г. Преди да бъде завладян от революционните идеи на своето време, той знае, че без просвета родопчани няма да получат своята свобода и залага на учителската професия.  Младият учител гледа на нея не само като средство на препитание, но и като цел в борбата против невежеството, в борбата за духовното издигане на родопчани.

В докладите и последвалата дискусия се очертаха някои нови моменти от личността и делото на Христо Караманджуков, на неговата роля за съхранение на българщината в Родопите, за развитието на просветата и отстояването на националните интереси в този пограничен регион.

Акад. Георги Марков обяви, че материалите от конференцията ще бъдат издадени в специален сборник.

Конференцията завърши с представяне на книга за Христо Караманджуков, съвместно издание на Териториален архив - Смолян с Издателство “ТАНГРА ТанНакРа”, изготвена на база съхранените във фонда на Петър Маринов спомени и оригинални писма след 30-те години на ХХ век.

Зоя Начева – началник на ТА-Смолян