В медиите

Доц. Антоанета Запрянова: Дай Боже повече ратници на Паисиевия завет: „На ползу роду болгарскому”!

Attention: open in a new window. PDF 

argaiv1494

Източник: Съюз на българските журналисти

AZapryanova-livenews

За сетен път се уверих, че хубавите неща идват изневиделица и случайно. Така се случи, когато в ръцете ми попадна поредният брой на списание „Родознание/Genealogia". Както името, така и лицето му не може да се зърне сред многотията и пъстротата на вестникарските маси. А жалко!

Оказа се, че това почти неизвестно на широката читателска аудитория издание е всъщност един богат алманах от разнообразни материали, който е много повече от обявеното на челната страница „научно-методическо списание".
Да, наистина в него има наука, и то сериозни научни и приложни изследвания по най-съвременни европейски и световни методи, има дълъг списък на участници – имена с утвърден принос и признание в науката, която е свързана с нещо много близко и така необходими в тези безродни времена за българина – свещената паисиевска искра на родолюбието. Това е едно от безспорните му достойнства и принос.

Но не може да се отмине – това му личи от пръв поглед, - че списанието в никакъв случай не е „сухарски научно", за отбран научен елит. Напротив! Оказа се - вече „пораснало" и навъртяло зад гърба си 24 лета, че е и много „четивно", разнообразно откъм теми, начин на разработка и стил, имена – с една дума може да привлече погледа и интереса на всеки читател, в чиито гърди тупа българско сърце.

В тази последна книжка, която случаят ми подари, след научните статии (написани впрочем много живо и любопитно) попаднах на „За рода на Стефан Стамболов и още нещо...", „Рода на Тулешкови", „От тая непокорна българска кръв тече и в жилите на славните потомци на Сивковия род", с много неизвестни моменти, разказани увлекателно.

Не могат да се пропуснат и рубриките „Българи извън границите на родината", „Личности", „Легендите – исторически и генеалогичен извор". Има рецензии за книги, спомени, информации за богатата дейност на краеведски дружества от цялата страна и много други. А още на корицата на последния брой се афишира, че в следващия ще четем за българските корени на Дилма Русеф...

Всичко затворено в кориците на списание така ме запали, че докато не прочетох и последната страница, не го оставих. Затова и потърсих главната му редакторка доц. Антоанета Запрянова , която с готовност даде интервю за сайта на СБЖ.

Как се роди идеята за списание „Родознание/Genealogia"? Има ли подобни издания в миналото?

Рождената дата на списание „Родознание/Genealogia" е 8 февруари 1990 година, когато се учреди Българско генеалогично дружество „Родознание", приема се устав и решение за печатан орган на организацията. Първият брой излиза малко по-късно, макар и във вида „сигнален" – от 32 страници. Но това е началото на първото по рода си периодично издание у нас, което постепенно приема отговорната роля да бъде научното лице на дружеството.

За първи път се обнародват теоретични и приложни анализи, постижения на чуждестранната генеалогия, информация за научния живот на клубовете в страната, рецензии и отзиви за новоизлезли книги. Ще добавя, че „научното лице", както нарекох списанието, постепенно придоби нов образ, обогатявайки рубриките, подобрявайки полиграфията.

Това безспорно бе свързано с прогресивното развитие на дружеството, което на юбилейното си общо събрание взе решение за преименуването на Българска генеалогична федерация „Родознание", защото на 23 август 2006 година (преди членството на България в ЕС) Международната конфедерация по генеалогия и хералдика ни прие за неин действителен член. Е, с огромно закъснение (дори в сравнение с балканските страни), но е факт, че вече не сме научна „провинция".

Отец Паисий беше призовал: „Болгарино, знай своя род и език". Днес списанието може ли да запали у младите да се върнат назад към корените си?

Да! Най-отговорно споделям, че изследователите на род и роден край носят достойно и високо Паисиевия факел, направиха „скок в бъдещето" като множат публикациите, усъвършенствайки методологията. В този аспект е и една от най-важните роли на списанието – да популяризира актуалните теоретични проблеми на науката за рода. Въпросите, които задават младите – било чрез сайта на федерацията или на консултациите, са свързани преди всичко с методологията на генеалогията.

Имате ли информация какъв е възрастовият статус на вашите читатели и къде са младите сред тях?

Трудно ми е да определя в проценти съотношението „стари – млади", защото младото поколение като че ли няма желание да бъде организирано в клубовете в страната. Има и изключения, разбира се. За пример са Ангел и Момчил Баеви - 28-годишни великотърновци, които поеха инициативата да създадат клуб в старопрестолно Търново.

Но ако се съди по участието на ученици при срещите-разговори с колегата Атанас Пеев - председател на краеведското дружество и на клуб „Родознание" в Добрич и доайен на българската генеалогия, в кръжока, който води учителката Сийка Куклева в Смолян, учениците от началния до гимназиалния курс, които участват в уникалния конкурс „Млад родоизследовател – краевед", поддържан вече петнадесета година от старозагорския клуб и пр., то силата на родовата памет като елемент на национална идентичност се осъзнава от младото поколение. Ще вметна, че ако имате възможност да присъствате на подобни родолюбиви изяви на младостта, вярвайте ми, ще наблюдавате с насълзени от радост очи.

Как се прави едно такова солидно издание?

Трудно, много трудно, въпреки това с научна отговорност, макар и да работим „на ползу роду", без финансова подкрепа от държавни органи. Издаваме списанието „с магия", както казват колегите ми от Института за исторически изследвания при БАН.

Припомням, че списанието „се роди" месеци след така наречения преход на 10 ноември 1989 година към демокрация.

Да, настъпи либерализация, но... и родовата памет, и генеалогичното познание не са от приоритетите на съвременните управленци и олигархия. И редколегия, и автори работим без хонорари, но пък неуморно. Много от авторите знаят, че всяка продадена книжка е отпечатана нова, та си заплащат дори съответния брой. Само читалище „Славянска беседа" ни спонсорира два пъти, за което всички сме изключително благодарни, още повече че ни предоставя салона си безплатно за провеждане на национални конференции и сбирки на столичния клуб. Така че... надявам се списание „Родознание/Genealogia" да продължи своята родолюбива и познавателна дейност. Това е нашата научна стратегия.

И кое ви накара вас да се захванете с това дело?

Историята е дълга, но ще се опитам накратко да обясня. Когато след много словесни борби с някогашния отдел „Наука" към ЦК на БКП бе създаден сектор „Помощни исторически дисциплини" към ЕЦ по история (след 1990 г. – секция „Помощни исторически науки и информатика към Института за исторически изследвания при БАН), трябваше и да се „доказва", че тези науки не са „буржоазни", и да се наваксва изоставането им у нас. На мен бе възложено да разработвам теорията, методологията и историята на генеалогията и историческата хронология.

Информационният „хляб" получавах при командировките ми в чужбина. И как не, след като в НБКМ чекмеджето на предметния каталог за генеалогията е 2 броя, а (например) в библиотеката на Румънската академия на науките – 4 огромни стени с каталожни шкафове. В резултат – обнародвах първите статии по методология и история на чуждестранната генеалогия, през 1994 година излезе първото издание, а през 2003-ра - второто преработено и допълнено издание на монографията „Генеалогия или как да изследваме своя род".

Надеждата ми е скоро да се „пенсионирам", защото подготвям млади хора да поемат ролята на теоретици, председатели на федерацията, главни редактори на списанието. Дай Боже повече ратници на Паисиевия завет да работим „на ползу роду болгарскому"!

 

Светлана Дяконова: Открих шифъра на Банско като игра на бесеница

Attention: open in a new window. PDF 

sv-diak-bansko

Интервю на Елица Илчева, в-к Утре Банско, 10-16 октомври 2014г. 

Светлана Дяконова е амбициозна изследователка на историята на Банско и региона. Тя произхожда от стария Хадживълчев род и притежава една от най-богатите сбирки със снимки от Банско, които за първи път експонира в изложба „Нашето Банско". Известна е с работата си по създаването на родословни дървета на стари родове. Обект на нейните изследвания са някогашните търговски тефтери и пътищата между Изтока и Запада.
Родена в София, днес тя е здраво свързана с Банско, където и в момента живее баща й......, макар тъкмо той да няма връзка с града (има руски произход, а майка му е австрийка).

 

Г-жо Дяконова, вие сте потомка на хаджи Вълчо. Това ли е причината да се захванете с изследване на историята на Банско?

Историята ми е слабост, макар че по професия съм икономист. Екатерина Бояджиева (бел. ред. – също потомка на стария род от Банско, която посвещава дълги години на изследвания на историята на града и е автор на три книги) беше близка с дядо ми .... и много често ги слушах как си говорят, че Паисий е от Банско, че хаджи Вълчо ни е роднина.
Но когато реших да се захвана с историята, избрах да изследвам търговците. От една страна, защото, както ви казах, съм икономист, от друга, защото вярвам, че това е истинската история на Банско. Която и книга да отвориш, винаги излизат търговците. А открих и нещо много интересно – те сякаш са започнали с летящ старт. В учебниците пише: българите тръгнали след гърците, но вероятно има нещо друго. Имали са отнякъде връзки с Дубровник, аз установих, че при освобождението му банскалии вече са били там, а и на други места.
Между другото една промяна на климата е изиграла важна роля за посоката, в която се развива градчето.

Вие изследвате писма и търговски тефтери, има ли достатъчно документи и кое е най-интересното в тях?

Когато започнах, отвсякъде слушах, че няма документи. Бяха известни 3 писма – две от..... Кънчов, които са публикувани, и едно, което е в Лазар Хадживълчев, също от нашия род. То е за ......
Но се оказа, че в Народната библиотека се съхранява фонд на Лазар Герман. Там открих две писма, които не бяха разчетени. В държавния архив има други, на Неофит Рилски от фонда на Рилския манастир, които също дават информация за банскалии. Той не се е връщал в родния си град, но е поддържал много тесни връзки със свои роднини, с които е имал добри отношения. От кореспонденцията с Михаил Герман, който е бил сръбски дипломат, става ясно, че се държи доста покровителствено, дори се кара на Неофит. Това е доста интересно, защото ние сме свикнали, че Неофит е Патриархът. Обемна е и кореспонденцията му с Марко Георгиев, който като възраст е по-близък до него.

Има ли нещо, което обединява тези документи?

Ами усеща се, че банскалии открай време са си били чешити, но и че са били интересни хора с мисия. Изживявали са се като мисионери.

Какво искате да постигнете с тази си дейност, освен да задоволите собствения си интерес?

Аз се опитвам да направя една библиография. Да събера документи в оригинал, които да са на едно място – сега дигиталните технологии го позволяват. Като икономист съм решила да направя анализ на запазените тефтери. Това е най-трудното, но и много интересно. Разполагам с три – два са в държавния архив в Благоевград, един в музея в Банско, а скоро намерих и четвърти, при това на най-неочаквано място. Преди време проф. .......... ме помоли за биографични данни на Димитър Сирлещов, защото знаеше, че изучавам рода. Даде ми да ползвам архива на проф. Асен Василев (1909 – 1987, български художник, който изследва задълбочено изкуството на Българското възраждане), предоставен й от Центъра за славяно-византийски проучвания „Проф. Иван Дуйчев". Когато е проучвал банските художници, проф. Василев е събрал доста оригинални документи от частни лица. Открих части от стари търговски тефтери, които може би никога нямаше да видят бял свят. Но ето че понякога се случват чудеса.
От тези тефтери става ясно с какви хора са работили банскалии, с кои държави и градове – те са имали връзки дори с Манчестър. Един от контрагентите е Адолфио Манчерли. Има информация за контакти с Париж, за цените на памука, който всъщност е основната стока, която е направила банскалии богати.

Аз съм чувала, че не бил точно памукът, ами енфието, което криели в него?

Неее, мен вече ме заклеймиха като убиец на легенди, но ще ви кажа какво мисля. Тогава опиумът е легална стока, Османската империя е била по-големият потребител, така че не е било изгодно да се изнася. Той е била акцизна стока и с нея се е търгувало основно с Цариград. А банскалии като че ли са странели от Цариград. Те дори и до Божи гроб са ходели през Чамак кале, което е по-близо, и не са правели онзи дълъг целогодишен тур.
Освен това бумът на търговията с опиум е през 20-те години на XIX в., когато самите банскалии вече прекратяват тази дейност. Тукашните търговци имат един съдружник от Елешница, от рода Дивизиеви (които също твърдят, че са потомци на Хадживълчеви). Има данни, че той е търгувал с опиум. Мелник е бил голям източник на тази стока, там са правели всички продукти, дори и шарлаган от мак, с който са готвели. Сламата пък са превръщали в нещо като брикети. С други думи, не е опиумът, а памукът е главната стока за износ.

Чела съм, че банските търговци наемали турска войска да ги пази, когато пътуват към Европа. Така ли е?

Има една много интересна личност, която е била съдружник на банскалии – серският бей...... Той е бил третият по богатство в Турция, но отношението му към християните е било много добро. Не е известно защо, но е имал големи връзки в Албания, където поддържал частна армия от 10 000 платени войници. Та когато се разпространява легендата, че банскалии са си наемали турци за охрана на керваните, предполагам, че става дума за тези войници. С тези кервани е пътувала негова стока и той е бил заинтересован да си я пази.
Интересната личност на бея не е проучвана от никого. Търсила съм дори в турската литература, и там се знае малко за него. Бил е отделен феодал, който е останал верен на султана, но както казах, той се е държал добре с българите, а е имал и голяма свобода. В най-стария тефтер пише: „Исмаилчо бега господара", в по-новите е споменаван като Исмаил бег господар, което издава близост и добро отношение и на българите към него.

Разкажете за един от най-големите ви лични успехи – разгадаването на шифъра на Банско.

Да, мога да се похваля с това. Отдавна знаех, че е съществувал таен шифър, с който са контактували търговците на Банско в началото на XIX век. Когато започнах да издирвам техни писма и да изследвам тефтерите им, открих, че те са имали собствена писменост, в която освен български и гръцки букви са ползвали и готически шрифт. Пет години опитвах да разчета шифрования текст. Кашата беше пълна, защото старонемските букви са използвани не за същите звуци.
Преди няколко месеца най-сетне успях да разчета писмо до Неофит Рилски от братовчед му Марко Георгиевич Везьов, също банскалия, от 1832 г. Хванах едно изречение и като в игра на бесеница налучквах знак по знак, дума по дума. Първо разбрах как се пише „а", после кое е „и" и кое „о". Специалист по кодове вероятно щеше да се справи по-лесно, но и аз успях.
Интересно е, че Неофит Рилски е излязъл много млад от Банско, но въпреки това е знаел тайната азбука. Той е владеел и друга криптографична система, която използвал в писмата си със Захарий Зограф.

Какво пише в това тайно писмо?

Криптограмата на Неофит е отпреди 182 г. Отнася се до първото му ходене до Цариград малко преди пожара в Рилския манастир. Тайнописът е свързан с някаква разправия в светата обител, която може дори да е причината за изпепеляването й на 12 януари 1833 г.

Казахте, че банскалии са били мисионери, какво ви кара да ги определяте като такива?

Много интересни неща са правели. Ето, на Хаджи Вълчо слабост са били църквите. Свикнали сме да говорим, че хората са ги строили, за да пазят българщината. Но в крайна сметка кой може да каже какво го е мотивирало него – може да е бил силно вярващ, а може и да се е чувствал грешен. Но каквото и да е, винаги съм си мислела и друго – че фамилията на Паисий не е дошла от нищото, тези хора не са паднали от дърветата. Вече са били изтъкната фамилия, когато тримата братя са се реализирали – Хаджи Вълчо като търговец, Паисий и Лаврентий като свети лица.

И тук се сещам за още легенди, свързани с мотивите Паисий да стане монах, а именно, че е бил принуден да се скрие в манастира от турците...

Хората обичат легендите, но нещата обикновено са по-прости. Истината е, че по онова време манастирите са били място за реализация. Ако се е криел Паисий, защо ще казва кой е брат му, който е известен. Хаджи Вълчо, освен манастира, е построил пътища и ханове. Строил ги е, защото е чувствал дълг към обществото, не към инфраструктурата на Османската империя. Тогава не е имало министерства, не е имало общини, богатите хора са се усещали отговорни пред обществото и това се е предавало по наследство. Най-старият Хаджия от Банско е наследникът на Сирлещовия род ..... Той е 100 години преди Паисий, бил е ктитор на Хилендар. Тогава вече имало метох, следователно нещата вече са били развити.

Казвате, че тези хора не са дошли от нищото, а откъде тръгва Банско?

Аз съм склонна да приема това, което очакваме да се потвърди – от разкритото от археолога Владимир Баряков селище в местността Св. Никола. Съвсем наскоро в Разлог бе представена книга на младия учен Григор Бойков, който публикува свои открития от архивите на Турция. Там има много информация за Банско. Описано е едно изселване към припеците през XVI в., предизвикано от климата. Може би и с това е свързано твърдението на добърци, че родът на Паисий е оттам. И неслучайно тези хора казват на банскалии „братовчедите". Има и друга интересна подробност – в един период точно 100 домакинства в Добърско са плащали данъци, след това за 50 – 60 години стават 202 семейства, и после бройката спада отново до 100. Което значи, че може наистина да е имало вътрешна миграция, която да обясни защо добърци припознават Паисий. Това са предположения, но те дават обяснения.
И знаете ли, точно заради тези неща ми е интересна историята. Тъкмо си помислиш, че всичко си намерил, и излезе нещо ново.

Да ви върна в по-ново време, знаете вероятно, че за 27 октомври е насрочено дело, с което наследниците на Никола Вапцаров от страната на брат му Борис претендират за повече от половин милион лева за наем и имат претенции, че къщата, в която е музеят, вече си е тяхна. Имате ли мнение по темата?

Не съм наясно как стоят нещата юридически, но доколкото знам, наследниците се опитват да заблудят обществеността. Те заявяват, че искат музея, за да възродят в него и личността на бащата на Вапцаров – Йонко. Но в Банско той е известен по-скоро като психопат, приписват му няколко убийства. Това на Георги Пенков е описано дори в народна песен. Дядо ми..... е бил съден, защото казал някъде, че Йонко е убиец и е представил тази песен като доказателство в съда.
С моето семейство има и друга история. Втората жена на дядо ми дълго време била стара мома, защото имала годеник, който умрял от усложнения след операция от апандисит. Той е бил син на известна учителка – Цола Кафеджийска. След време приятел на нейния годеник дошъл, изповядал се и признал, че е сложил отрова по нареждане на Йонко и д-р Костадин Станишев. След това се самоубил. Та това е славата на Йонко Вапцаров...
А колкото до музея, явно и сега става въпрос за пари. Та нали са били активни борци, получили са си всичко. Това, което правят сега, не се приема от банскалии.
Чувала съм също, че Вапцаров е съден за Соболевата акция. В документите на запасните офицери ставало ясно, че той е наклеветен от омраза към Йонко. Мисля си, че Никола се е страхувал да не стане като баща си. Искал е да бъде добър и затова е тръгнал по различен от неговия път.
А в музея работят прекрасни хора. Това е моето мнение.
И ако ми позволите, ще споделя нещо, което ми тежи: в Банско няма паметник на загиналите във войните. Има решение от 1913 година. А пък уж са с много на „ти" с историята. И тая плоча на Радон Тодев, дето я местят час по час и не могат да й намерят място. Изобщо странни хора са били банскалии, градчето е било много затворено и така си е останало. И до днес се джафкат помежду си, но си е тяхна работа. Те са се женели за братовчеди, сдружавали са се шурей и зет, тъст и зет... само за да се пази имането. Жените са следели да има три поколения. Дори тези кръвосмешения може да са една от причините за лошотията на Йонко.
Но тези подробности не бива да хвърлят сянка върху банскалии, които са били икономически и политически силни, да припомня: влиянието с турския бей, връзката със сърбите. Михаил Герман, който не е учил много, се е издигнал до брилянтен дипломат. През 1814 г., когато започва второто сръбско въстание, той отива при сърбите и им предлага да лобира пред Русия за защита. Те казват „да" и той за 10 дни стига до Петербург и се връща със съгласие. Та това е селянин от Банско, който е стигнал без проблем до Николай I! Освен това султанът казва, че няма да преговаря с Русия, ако Герман не напусне Цариград, след което Клеменс фон Метерних (австрийски политик, една от най-влиятелните фигури в европейската политика през първата половина на XIX век) се интересува кой е този човек и получава отлични отзиви за него.
Сещам се и за друг дипломат, основателя на катедра „Английска филология" в СУ, който също е банскалия. Проф. Констатин Стефанов е брат на отвлечената Цилка.


 

Родовата памет - Председателят на БГФ доц. д-р Антоанета Запрянова в "Нощен хоризонт"

Attention: open in a new window. PDF 

HorizontBNR

"Нощен хоризонт" БНР, 16.12.2013г. 

Родовата памет

Гостува доц.д-р Антоанета Запрянова - председател на БГФ "Родознание". Участват по телефона  Васил Капушев - член на УС на БГФ и председател на клуб "Бащино огнище" - Смолян и Атанас Пеев - председател на клуб "Добрич" 

Чуйте предаването ТУК>>

 

   

Науката генеалогия: Легендите за Габрово са следа от светоусещането на старите габровци

Attention: open in a new window. PDF 

Интервю на доц. д-р Антоанета Запрянова - председател на БГФ "Родознание" и Борис Станимиров - член на УС, за в-к "100 вести" - Габрово, бр. 262/ 12 ноември 2013г. стр. 4

12.11.13-100v-sm

Науката генеалогия: Легендите за Габрово са следа от светоусещането на старите габровци

Легендите и преданията за заселването на Габрово влязоха в програмата на научен форум с национален характер. Това стана на проведената в края на октомври в София конференция на тема “Легендата като исторически и генеалогичен извор“. В събитието, организирано от Българската генеалогична федерация „Родознание” и Института за исторически изследвания към БАН, участваха 18 известни и уважавани учени и родоизследователи като проф. Илия Тодев, доц. д-р. Антоанета Запрянова, арх. Светлана Дяконова, ст.н.с. І ст. Маргарита Харбова, д-р Николай Чорбаджиев, Атанас Пеев и др. Българската генеалогична федерация е научноизследователска организация с 23-годишна история, която обединява над 200 генеалози в страната. Член на CIGH (Международна конфедерация по генеалогия и хералдика) от 2006 г.

Докладът „Легенди и предания за заселването на Габрово” беше представен от Борис Станимиров, член на Управителния съвет на БГФ. През тази година името на Станимиров се свързва по-често с политика, отколкото с наука, макар че историята е „по-топлата“ му връзка с Габрово. Едно от предишните му проучвания „Габрово като селище със специален статут по охраната на планинските проходи 12-18 век“ (публикувано в официалното издание на БГФ сп. „Родознание/Genealogia“ 2010 кн. 3-4,), отваря местната история към генеалогията. Габровските дервентджии се представят като особен тип кланово общество, в което роднинските и съсловни връзки имат съществено значение.

Темата за габровските легенди не е нова и за „100 вести“ - присъстваше със собствена рубрика в продължение на 14 съботни броя от края на август 2012 година.


Днешният разговор с Борис Станимиров за научния интерес към историята на Габрово е продължение на един друг, публикуван в края на януари, по повод 230 години от Станимировия писмовник - ценно документално свидетелство за високата търговска активност на габровци през втората половина на XVIII век. Сега ще се върнем от писменото и реалното към устното и фантастичното, което не ни прави по-малко Габровци....

- Г-н Станимиров, колко легенди разказахте на националния научен форум? Приближава ли се фантастичното (легендата) до реалното (историята)?

- Девет са записаните предания за заселване на Габрово. Първите три са цитирани от братя Гъбенски в първата история на града. Останалите шест са публикувани от учителя краевед Недко Стойков в габровската преса през 20-те и 30-те години. Тези легенди не са новост. Споменати са в повечето трудове за Габрово. Историците - д-р Цончев, проф. Страшимир Димитров, краеведът Илия Габровски и други, търсят в тях най-вече податки за градоустройственото начало на града - къде точно е започнало заселването. Като генеалог имам малко по-различна гледна точка - опитвам се да търся в преданията данни за историята на старите габровски родове. Публикациите на Недко Стойков са много полезни, защото изследователят е записал от кого е чул легендата и какво се знае за нея в рода на човека, сред роднините и съседите. Публикациите на Вела Лазарова в „100 вести” миналата година имат собствен принос, защото изваждат от забвение личността на този късен възрожденец Недко Стойков.

- Кое прави Рачо Ковача  емблема на Габрово - това, че е реален заселник, че има пиедистал в Янтра или че легендата е близо до историята?.

- Откровеният отговор е: предприемчивият дух на кмета Илия Кожухаров, който осъществява цялостна стратегия по налагане на марката „Габрово”. Като започнем от паметника на Рачо, паметника на Априлов, чак до Алманаха на Габровската индустрия и прозвището „Българският Манчестер”.

- Ако рожденият век на Габрово е краят на XII-ти, коя от легендите подкрепя това твърдение?

- Габрово вече е съществувало през XII–XIII век и това е безспорно доказано от археолозите. Легендите разказват за по-късни времена - XVI век. Това на пръв поглед е абсурдно, защото в османските архиви имаме поименния списък на населението в началото на същия век. Причината за това несъответствие вероятно е краткият времеви хоризонт на родовата памет у нас. В условията на устно предание, два века назад са някакъв своеобразен исторически праг, 4–5 поколения, отвъд които няма памет. Всичките легенди са в рамките на историческия разказ за Османското владичество, следователно те не разказват за самото основаване на града, а за събития, случили се векове по-късно. В същото време след като са оцелели като родови предания толкова поколения, значи в тях има нещо устойчиво, истинско. Те вероятно носят паметта за реални, но по-късни миграционни вълни към Габрово. Рачо Ковача от Боженци, потомък на избягали от турците търновски боляри се е заселил в Габрово през XV или XVI век. Той не е първият габровец, но това не прави легендата по-малко красива. Днес в града вероятно живеят негови потомци. Някои стари габровци като бащата на революционера Еким Цанков - Цанко Рачков Шейтанов, са твърдели, че са потомци на героя от песента за Рачо Ковача от Боженците...

- Как обяснявате преимуществото на легендата, че името Габрово идва от „габър“, а не от Кабруа при наличието на източник като граф Марсили. Хипотезата Кабруа прави Габрово уникален комплекс от късна античност, ранно Средновековие и Възраждане. Това е не по-малка емблема от Рачо Ковача...

- Съвсем умишлено в проучването не коментирам  произхода на името на града, защото е голяма отделна тема. Освен свидетелството на граф Марсили за римската крепост Кабруа, има още версии, например Кирил Койчев в книгата си „Старо Габрово и пътищата около него” свързва името на града с римското Gabbro - сухо, безводно място, каквото е било Градище. Но дори да допуснем, че името е римско, то не говори нищо на българското население и през вековете е преминало в своя омоним на познатото дърво габър, което расте в изобилие тук. В една от легендите се казва, че заселниците са 12 семейства, които построили къщите си, използвайки изсечените на място габрови дървета като греди. Споменати са и къщите, някои от които още съществували в началото на XX век, както и имената на техните собственици.

- Каква е връзката между легендата и науката Генеалогия - конкретно във Вашето изследване?

- Легендата се предава най-често като устно предание в родовата памет. Тя има своето важно място в европейската генеалогична традиция. В регистрите на аристокрацията в Европа записът на даден род има две части: безспорна - документирано родословие от първия представител, получил титла, и легендарна - родово предание, например за произход от римски центурион (родовете Корвин в Европейското рицарство) или от покръстен вожд от Златната орда (родът Дондукови в Русия). В Плевен има няколко възрожденски рода, за които има родова легенда, че произходжат от албанския клан Кастриоти. Нашата родова легенда на Станимирови твърди, че сме донесли в Габрово първия модел на гайтанджийски чарк от Трансилвания. Моят пра-пра-прадядо Станимер Чаркчи е безспорно документиран като един от първите чаркчии, но легендата за първия чарк съществува в още няколко версии в Габрово и по една в Карлово и Калофер.

- Кой е пазителят на легендата - науката или живота? Как приемате карнавалното претворяване на Рачо Ковача - като кич, виц или просто Карнавал?

- Легендата е жива, докато се разказва. Обличането на Рачо Ковача в различни одежди много прилича на Брюкселското момченце. В музея на Брюксел има цял етаж с неговите носии от цял свят и дрехи за различни случай. Симпатично е, придава колорит на града.

- БГФ е действителен член на Международната конфедерация по генеалогия и хералдика - какво означава това на практика?

- CIGH е световна организация, която задава високи стандарти в генеалогичната наука. Стараем се да въвеждаме тези правила за родови изследвания и в българската родословска общност. До съвсем скоро родословието у нас беше на любителско ниво, пишеше се с умиление и субективизъм. Идеализирането на предците, това, всички да са трудолюбиви, честни, храбри... При един обективен поглед се вижда, че във всеки род,   поколение и отделен човек има силни и слаби страни. Нашето задължение като изследователи е да нямерим и запишем точно фактите, а не да даваме идеализирана, нереална оценка.

- Лобирате в Интернет за кандидатурата на Габрово като Европейска столица на културата. Сигурно имате основания?

- За да бъде един град Европейска столица на културата има редица формални, инфраструктурни изисквания - летище в близост, достатъчен брой големи хотели, удобна пътна връзка. Но най-важно е градът да има свое излъчване, чар. А Габрово го има. Чаровен град на река... защо Верона да може, а Габрово – не? Страшно много неща трябва да се направят. Например Градище да се възстанови, „Опълченска“ и „Палаузов“ със старите къщи - също, лятното кино, джаз-клуба на Манол Цоков. Исторически, Габрово е вратата към Европа за будните градчета от двете страни на Стара Планина. Тази уникална габровска сплав от консервативни нрави, трудолюбие, любопитство и предприемаческа дързост, дават на България модерното образование и индустриализацията.

 

 

Доц. д-р Антоанета Запрянова е председател на Българската генеалогична федерация от 2002 г., главен редактор на списание „Родознание/Genealogia” и ръководител на тазгодишната  национална конференция на БГФ.

Научните интереси на доц. Запрянова, освен с генеалогията, са свързани с интердисциплинарните взаимоотношения на помощните исторически науки, методологията на историята.

Работата си извън академията на науките тя определя така: “Аз съм просто човек, който в условията на пазарна икономика работи на ползу роду“.

Г-жа Запрянова прие с удоволствие въпросите на „100 вести“, свързани с габровския доклад на форума и ролята на легендите в историческото и генеалогичното познание.

- Доц. Запрянова, може ли да съобщим, че темата за легендите за заселването на Габрово за пръв път се включва в национален форум?

- Действително легендите и преданията като извор за историята на Габрово се интерпретират за първи път  в генеалогичен контекст, но проблеми на регионалната история са присъствали в нашето списание, включително в публикации на автора на доклада Борис Станимиров.

- Има ли основание да твърдим, че габровските легенди се отличават с оригиналност, че по свой,  уникален начин попълват отсъствието на исторически извори?

- Би могло да се каже, че всеки извор на историческа информация е уникален, в това число и легендите, които са един от елементите на така наречените устни извори. В този смисъл и габровските легенди са своеобразен индивидуален отпечатък, информационна следа от светоусещането на предците поселници.

- Станимиров, въпреки научната си подготовка, не работи като учен. Как ще коментирате неговите проучвания и приноса на този род изследователи.

- Отговорът може да бъде много дълъг, особено що се отнася за българската генеалогия. Но, първо, спецификата на предмета - историята на даден род, изследвана в социалното време и географското пространство, обуславя интереса на неисторици, които са съумели да усвоят интердисциплинарната методология на генеалогията и да я прилагат в своите изследвания. Защо интердисциплинарна? Защото, за да направиш пълноценен родословен анализ (а не „телефонен указател” на членовете на рода), се изискват методологични познания, освен по генеалогия, по хералдика, сфрагистика, ономастика, историческа география, хронология, демография. Когато се описва обществения статут, са необходими и знания по историческа метрология и пр. Не смея да добавя генетичната генеалогия, защото у нас правим все още прощъпулник. Та стигнахме до България. По отношение на генеалозите не правим изключение – това е и отговорът на въпроса за г-н Станимиров. Той е „в час” с модерната генеалогична методология. В лицето на Борис Станимиров габровци имат прекрасен изследовател, който в доклада си „Легендите и предания за заселването на Габрово“ умело прилага и сравнителния анализ. Споделям надеждата си, че той ще продължи изследванията си не само върху габровския генеалогичен ареал, но и върху средновековната ни генеалогия.

- Защо надежда?

- Надеждата ми е в младото поколение генеалози. Те нямат езикови бариери, а това означава, че се запознават непрекъснато с развитието на модерната генеалогия, не са обременени с партийни „визии”. За тях, слава Богу, не е присъщ „класовият подход”. В изследванията им ще откриете богатството и разнообразието на живота на родовата общност, но в светлината на онези социални „течения”, които са определяли макроклимата, обуславял родовия микроклимат в съответното време. Техният стремеж е да разширяват емпиричната база, търсейки различните видове документи, отложени през столетията. Това съвсем не означава, че пренебрегвам „старото” поколения. Изключителен е приносът на г-н Атанас Пеев - председател на генеалогичния клуб в Добрич, на г-н Васил Капушев - председател на клуба в Смолян, и пр. Към всички се отнасям с поклон, дълбок поклон, защото те започват да изследват историята на род и роден край, когато генеалогията беше обявявана за буржоазна наука. И скокът, който българската генеалогия направи, е благодарение на тях. Що се отнася до надеждата - тя е в името на преодоляването на методологичния „провинциализъм”, на отварянето към характерния от средата на миналия век интердисциплинарен подход в изследванията. Да прибавим и голямата „помощна” роля на информационните технологии.

- Коя легенда за Габрово харесахте най-много?

- В точния смисъл – легендите за Габрово бяха представени от г-н Борис Станимиров. Неговият изследователски принос е в съпоставителния анализ на деветте легенди/предания, основан на т. нар. в теоретичното изворознание критика на документите (писмени, веществени, устни). Затова и изводът му е обективен: „Деветте известни предания за заселването на Габрово нямат стойност като исторически извори за основаването на града и отдавна са опровергани по категоричен начин от археологическите и историографски данни. При достатъчно критична интерпретация обаче те безспорно имат своето място в изследването на селищната история като информация за миграционни вълни, точки на заселване и генеалогия на старите габровски родове“.

- Как приемате идеята да се изучава Краеведение и регионална история като учебна дисциплина? Много често научното изследване тръгва от къртовския труд на иначе незачитаните краеведи...

- Моето мнение за краеведението е по-особено. „Китайската граница” между генеалогия и краезнание е наследство от миналия век. Но то още тежи, поради което по места едни и същи хора са членове на клубове по родознание и клубове по краеведение. Тук отговарям с въпрос – може ли да изследваш даден род, без да разкриеш селището, откъдето родоначалниците са черпели живителните сокове? Не може. Правилно е регионалната история, одухотворена с приноса на родовете в съграждането на социалната „сграда”, да се преподава в училища и университети – но като запознаване с теорията, историята и методиката на изследването. За посоченото разделение ще дам пример. Една от темите на наша научно-приложна конференция преди години беше посветена на единството на генеалогията и краезнанието. Бях разпратила покани за участие на колеги в САЩ и Канада. Тяхната реакция – какво е това краезнание, в нито една западноевропейска и американска библиотека няма понятието „краезнание”, там подобни изследвания са в рубриката „генеалогия”. Но...наследството си е наследство...

- И коато заключение - каква е ролята на легендите в историческото и генеалогичното познание?

- Всяко познание, при което изследователят е с „поглед назад”, за да бъде достоверно, трябва да се основава на различните по вид и произход документални свидетелства. Легендите, преданията, притчите, гатанките дори, са елемент от т. нар. устни извори – записани или предавани устно от поколение на поколение. Те съдържат историческа информация за отделни лица, семейства, важни събития или за всекидневния живот, които не са документирани в съответното време. Като фактология те не винаги са точни, затова е задължителен критичният подход, но като носители на информация за ценностното светоусещане на предците са евристичен „документ” за човекознанието. Нравствено-поучителната наситеност е другото им лице. Ако бях учител по история, със сигурност щях да приуча децата, отивайки на село през ваканцията, да записват разказите на дядовци и баби за знайни и незнайни легенди, предания и прочие народно творчество, за да е жива народната памет, да е живо самосъзнанието за българската идентичност.

 

 

доц. Запрянова с инервю за генеалогията в livenews.bg

Attention: open in a new window. PDF 

Доц. Запрянова с интервю за генеалогията в livenews.bg

AZapryanova-livenews

Председателят на БГФ "Родознание" доц. д-р Антоанета Запрянова участва в предаването LIVE Трибуна на информационна агенция livenews на 15 март 2013г.

Запрянова разказа за историята на генеалогията, основните иточници на родословна информация и социалните ползи от генеалигита.

Запис от предаването можете да видите ТУК>>

 

 

   

Page 1 of 2